самота самота самота мразя тази дума наистина много но да си кажа наистина съм самотен това игнориране все едно разрушава всеки ден по една малка частица от мен знаете ли понякога се чудя защо правя разни работи и после се обвинявам ми така като погледна нещата маи си го заслужавам това самотно изгнание аз съм затворник в собственото си тяло от една страна има възможноста да го прекратя от друга не знам как как да покажеш на един чвек че го обичаш не не да му го докажеш маи няма лесно решение нито еднозначно знам че тя можед да спаси самотнта ми душа доказа ми го много много одавна знам ли вече не знам дали някога ще бъда това което бях ще мога ли да стана онзи човек онова все отдаино същество писна ми да ме мачкат плюят и игнорират писна ми да се даржът с мен като някакво грозно гнусно чудовище може би пък хората са прави аз съм не нужен знам си го нищо не ме свързва със света може би само две неща са ми останали форума на зи рок и хората в него които обичам и уважавам въпреки да не го покзвам и това малко местенце където записвам никому не нужните ми мисли ех колко съм самотен светъ е пълен със лъжи а ние трябва да вярвамме в тях защо вярвам че нещо ще се промени след като самия аз вече не вярвам в това не съм сигурвн в нищо дори в нещата които правя пак се затварям в себе си мразя този момент но това е наи сигурното нещо което може да запази моето съществуване не искам нищо не искам никои не искам себе си не искам лъжите в които вярвам не желая да бъда нараняван повече до тук бях със всичко и всички и наи вече със себе си

Ох, човек, наистина ужасно трудно ти се чете. Добре, че поне мисълта ти тече в една посока :)
Не гледай света толкова лошо. Сигурно се е обидил и сега ти го връща. Някой е казал: "Мисли бяло, за да ти се случва бяло". Ако нагласата ти е по-позитивна, може да постигнеш изненадващи резултати :)