викът във вятъра оставя една кипаросова сянка (оставете ме в това поле да плача)
ах колко мъка колко труд ми струва да те обичам
така както те обичам
когато възлиза луната
морето покрива земята
сърцето човешко тогава
е остров самотен в безекрая

Блажени са скърбящите защото те ще се отешът.
Матея 5 : 4

не те познава волът ни смокинята ни мравката в домът
ти ни конете
не те пзнава здрача и детето
защото ти завинаги погина

боже мой боже мой защо си ме оставил защо стоиш далеч и не ми помагаш нито внимаваш на думите на охкането ми ? боже мой викам денем но не отговаряш и нощем но нямам отдих
Псалми 22 : 1-3


и за да мога свойта скръб да съживя отново ще трябва да я окрася с алени усмивки
аз усещам как пламти в моите жили кръв гореща пламак ален които окосява мъките в моето сърце
-сърце а тая нетърпима горчивина каде се ражда?
-без край горчива е водата на морето

...скръбта им се обърна на радост и плачът им
в добър ден, та да си правят дни за пируване и овеселение...

ЕСТИР 9 : 22

бъди лоша, бъди смела, напиваи се, бъди безрасъдна, бъди анархистка,
бъди религиозна фанатичка, бъди суфражетка,
бъди каквото си посикаш но моляте бъди всичко това
до насита - живей - живей до край, живей стастно живей пагубно

по-добре двама от колкото един понеже имат добра награда за труда си:
защото ако падне единият ще вдигне другарят си но горко на ония който е сам, когато падне
и няма друг да го дигне.
Еклисиаст 4 : 9-10




Cuando llegaba la noche
Noche que noche nochera....

Защото, колкото по-силно е желанието ни да получим помощ от Бога, толкова по-настоятелно трябва да я търсим в молитвите си към Него!